Гени
Гените са това, за което чуваме хората постоянно да говорят. Какво е ген? Самият ген се състои от ДНК (дезоксирибонуклеинова киселина), която определя генотипа и следователно фенотипа (външен вид) на въпросното животно. Самата ДНК е много дълга, но е нагъната, за да заема по-малко място. Хиляди гени, комбинирани заедно образуват това, което е известно като хромозома.
Във всяка клетка от организма на кучето ще открием 39 двойки хромозоми. Това не важи за сперматозоида и яйцеклетката. Тези клетки съдържат само едно копие, необходимо за оплождането. Когато сперматозоидът и яйцеклетката се срещнат, те сливат своята генетична информация, която носят, в резултат на което се получава зигота, която носи ДНК на майчиния и бащиния индивид.
Развъждането на кучета е като игра на карти. Имате две тестета карти, едното тесте карти представлява хромозомата на бащата и другото тесте – хромозомите на майката. Тъй като всяко куче има 39 хромозоми и всяко тесте съдържа 39 карти (всяка карта представлява една хромозома, към която са прикачени хиляди гени).
Разбъркването на двете тестета карти е идентично на оплождането на яйцеклетката от сперматозиоида. Махаме ½ от тези карти и създаваме нова колода карти. Това може да се сравни с новия генотип на новите индивиди, създадени по време на зачеването. Ако това звучи просто и логично, трябва да се има предвид, че всяка хромозома (всяка карта) съдържа хиляди гени и че всеки акт по отделно води до активиране или деактивиране при комбинирането му с гените на хромозомите, получени от другия родител. Това е малко грубо обяснение, но то трябва да ви даде по-добра представа за това, как гените си взаимодействат и как се комбинират по време на оплождането.
Горният пример показва, че по време на оплождането има милиони възможни генетични комбинации, които могат да се създадат. Затова не е възможно две кучета от едно и също кучило да бъдат 100 % идентични (те могат да бъдат подобни по фенотип, но не и по отношение на техния генотип). Това означава, че кучетата не могат да бъдат никога 100 % идентични по външен вид (фенотип) със своите родители или с братята и сестрите от кучилото. Може много да си приличат помежду си, но това зависи от гените, които са наследени от майката и бащата, както от тяхната последователност.
И все пак в света на развъдната дейност непрекъснато срещаме кучета, чието потомство е наследило много от техните белези и навици (желание за работа и телосложение). И бързо възниква въпросът как е възможно това? Да се върнем към примера с тестето карти, да вземем една карта и да проверим. Не забравяйте, че тази карта представлява една хромозома, към която са прикачени хиляди гени. Всеки от тези гени притежава два алела, които определят проявлението на гена. Има следните три възможни варианта:
1. Един доминантен алел (A) и друг доминантен алел (A), води до (AA) генотип. Този ген е представен в доминантната форма и е посочен като хомозиготен доминантен.
2. Единият алел е доминантен (A), а другият рецесивен (а) и в комбинация водят до генотип (Аа). Този ген също е представен в доминантата форма (A) и предотвратява проявлението на (а). Този ген е хетерозиготен. По външен признак (фенотип) този ген е идентичен с този на ген, който е хомозиготен (AA). Например черният лабрадор (доминантно черен, хомозиготен) не може да бъде различен по външен вид от черния лабрадор, който носи жълт или шоколадов цвят (хетерозиготен).
3. Единият алел е рецесивен (а) и другият алел е рецесивен (а). Този ген е представен в рецесивна форма (аа) (хомозиготен рецесивен).
В случая на пример 1 този ген винаги ще се предава на следващото поколение и ще се изразява в основната форма, независимо от алелите на другия родител. Това е хомозиготна формула (AA). Доминантно черният лабрадор може само да създаде черно на цвят потомство независимо от кой цвят е женската.
В случая на пример 2, този ген не винаги се предава в поколението. Тук роля играят и алелите на другия родител. В случай, че единият родител е с генетичен код (Аа) и другият е със същия код (Аа), 75 % от поколението ще притежава основната отличителна характеристика (AA или Аа), а 25 % няма да имат тази черта (аа). Пример за това е черен лабрадор, който носи жълт цвят, който се запложда с друг черен лабрадор, който също носи жълт цвят. В този пример 50 % от кученцата ще бъдат черни и ще носят жълт цвят, 25 % ще са доминантни черни и 25 % ще са жълти.
В случая на пример 3, този ген е рецесивен и не се предава често в поколението. Той може да представлява черта, която целенасочено се пресъздава или такава, която не желаем да се прояви. Ако единият родител носи (аа) и другият носи (аа), тогава всички от поколението ще са с (аа) и ще носят тази черта. Пример за това е заплождането на два жълти лабрадора, които могат да дадат САМО жълти кученца. Някои читатели може да опонират и да си помислят, че има примери от миналото и в много редки случаи от два жълти лабрадора са се раждали черни. Това се нарича обратна епистаза (когато два рецесивни гена работят един срещу друг, но това се случва много рядко).
За съжаление нещата ще стават все по-сложни, тъй като много от развъдчиците работят за постигане на определени черти и се стремят да развъждат само представители на породата, които ги носят, като правилен постав на опашката, добри предни и задни ъгъл, характерен тип глава и пр. Всичките тези белези се регулират от множество гени в дълга поредица (например AABBCCDDEEFFGGHHIIJJKK). Повечето от чертите, които са представляват интерес за развъдчиците се влият и се регулират от множество гени. Това са полигенни черти.
За да се гарантира, че всички (или повечето) от поколението ще приличат на единия родител или ще носят желаните качества, трябва поне единият от родителите да е с доминантни гени (АА), в които да се съдържа желаната черта. За съжаление е много трудно да се намери представител, който да носи точно тези доминантни гени за определената черта (AABBCCDDEEFFGGHHIIJJKK). Обикновено родителите носят такива черти, но в хетерозиготна форма (AaBbCcDdEeFfGgHhIiJjKk). След заплождането на родителите може да се стигне и до друг резултат в поколението, който да е с различна генетична комбинация. Възможно е някое кученце от поколението да наследи тази черта, а е възможно и да няма нито едно.
Когато едно куче/кучка носи генотип AABBCCDDEEFFGGHHIIJJKK за определена черта, това куче е хомозиготен доминантен носител на тази черта. Така това куче предава тази черта или редица черти. Хората ще кажат, че мъжкото куче Х може да заплоди кози и все още ще се раждат лабрадори! Категоричният тест за това какви черти дава кучето ви е заплождане с напълно различна линия. В случай, че мъжкият или женската са доминантни, то всички от поколението ще приличат на доминантния родител.
Тук е мястото, където линейният разплод (line breeding) се явява като полезен инструмент за ъпгрейда на вида. Принципът на линейния разплод предполага, че кучето и кучка, които се заплождат, имат общ родоначалник, за да може да се гарантира, че генотипът на поколението ще съдържа доминантни гени, които да представят желаните черти (например предни ъгли). Това увеличава шанса, потомството да притежава доминантен хомозиготен генотип на общата черта. Целта е да се гарантира, че генотипът се представят в хомозиготна форма (например AABBCCDDEEFFGGHHIIJJKK) като по този начин този белег се предава в генотипа на следващото поколение.
Когато лабрадор от такава комбинация се заплоди с представител на различна линия, основната теория е, че потомството ще наследи доминантния ген/алел от линията на родителите и позволява на поколението да има генотип, съдържащ най-малко един алел, който да е доминантен (A_B_C_D_E_F_G_H_I_J_K_). Това позволява този белег да се предаде отново в следващото поколение.
Това не означава, че всички кучета, родени в следствие на линеен разплод, са с по-силни гени. Възможно е и куче от връзка на родителите без общ родоначалник (outcross) да бъде с по-силни гени (например, връзка на родители, които нямат общи предци в първите 5 поколения). Шансът е минимален, но е възможно, когато заплождането се осъществява с надеждата, че доминантните гени са към правилните хромозоми и че се предават в правилната последователност на следващото поколение.
Горните примери и обяснения са суров пример за това как гените си взаимодействат един с друг. На тях трябва да се гледа като на „чернова“ по отношение на взаимодействието на гените. Основното в тази концепция е, че милионите гени на бащата и на майката се комбинират и по този начин могат да се получат множество комбинации. Това може да доведе до потомство с черти, които са характерни за родителите им, но може да доведе и до пълната противоположност. Хората ще ви кажат, развъдната дейност е като хазарт, никога не знаете какво да очаквате. Има много истина в това твърдение, но все пак генетиката е наука и развъдчиците могат да оказват известно положително влияние върху тази генетична лотария, за да постигнат своите цели.
Статията е предоставена с любезното съдействие на г-н Ян Ферхааг (собственик на Carpenny Scenario, баща на нашето кучило Б)