Кафявият цвят на козината се определя от TRP1-гена в В-локуса. Има две възможни форми на алелите: В (доминантна), която отговаря за основния цвят, b (рецесивна) води до кафяв цвят на козината. Необходими са две копия на рецесивните b-алели, за да може черното да изсветлее до кафяво. При червени, съответно жълти кучета, b не играе никаква роля за цвета на козината, но ако е наличен b хомозигот променя цвета на носа и на възглавничките на лапите от черно към кафяво.

E-локус: (цвят на козината: жълт)

Генът MC1R в Е-локуса може да бъде представен в три различни форми: Е (черен), Em (алела на черната маска) и е (червен/жълто). Е и Em са доминантни над е, това означава, че кучето трябва да има две копия на е-алела, за да има жълт цвят на козината.

К-локусът играе решаваща роля за наследяването на цвета на козината. Доминантният алел на К-локуса е КВ. Той отговаря за едноцветната козина в пигментираните участъци. Има още два алела в К-локуса kbr и ky. KB е доминантният над тези двата, ако няма КВ-алел, kbr е доминантен над ky. kbr отговаря за преливащия цвят, а рецесивният алел ky позволява изпъкването на оцветяването на Agouti-локуса.

Всяко животно с минимум един КБ-алел е едноцветно. Всяко животно без КБ-алел но с поне един kbr-алел е в преливащ цвят с фон на оцветяването Agouti (тъмна основа на косъма, светъл връх).

D-локус – дилуция (изсветляване и обезцветяване)

Предизвикано от мутация на D-локуса в някои породи кучета се появяват и екземпляри с по-слаб пигмент или по-светъл цвят на козината. Наследяването е autosomal-рецесивно, това означава, че изсветляването на козината се предава само, ако мутиралият алел е хомозиготен. Под влиянието на дефектния ген се стига както до изсветляване на козината с цвят eumelanin (черно/кафяво), както и на тази с pheomelenin (червено/жълто).