Клубното куче: „Що е това“?!?

В България напоследък стана модерно всеки да нарича себе си развъдчик и да продава „класни“ кучета. По темата има много изписано, но аз искам да се обърна към всички посетители на моя сайт и да разясня малко по-подробно, защо кучето трябва да е клубно и каква е разликата между него и останалите.

„Що е това клуб“

Клубовете са обединени по породи. Официалният клуб за породата Лабрадор ретривър се казва Български национален клуб лабрадор ретривър клуб (БНКЛР) и няма друг, който да е ЛЕГИТИМЕН. Трябва много да се внимава, всякакви вариации на името на клуба са спекулации.

БНКЛР е член на Българската републиканска федерация по кинология (БРФК), която от своя страна е единствената ЛЕГИТИМНА федерация, призната на международно ниво, а именно от FCI. Само изложбите, организирани от тази организация са ЛЕГИТИМНИ. Всичко друго е СЪБОР и не е събитие, което доказва принадлежността на дадено куче към породата.

Родословията на бебетата трябва да са със знака на БРФК иначе това не е ЛЕГИТИМНО родословие. Това означава, че са Ви излъгали. Случва се често. Внимавайте. Проучвайте. Разпитвайте. Не се оставяйте да Ви замажат очите. Всеки, който развъжда в съответствие с приетия правилник за развъдна дейност с радост ще Ви предостави абсолютна всяка информация, която поискате. Развъдчиците се гордеят с това, че спазват правилата и са направили всичко възможно, за да изключат унаследяването на генетични болести.

И така стига ме до основната разлика между развъдчика, който спазва определените правила и този, който само привидно ги спазва:

СНИМКАТА ЗА ДИСПЛАЗИЯ

Снимката за дисплазия е един от най-важните документи, които трябва да изискате, за да се уверите, че майката и бащата имат необходимото изследване. Сертификатът трябва да е издаден от клиника „Син кръст“, може да е и от друга клиника, ако майката или бащата са по-възрастни, защото преди са се признавали и други заключения. Но ако имате съмнения се поинтересувайте за клиниката, разпитайте.

А сега няколко думи за

РОДОСЛОВИЕТО

Това е един много оспорван документ. Често ще чуете, че родословието е признак на снобария и че не служи за нищо друго, освен да се фукаш с него. Това са пълни ГЛУПОСТИ. Целта на родословието е да представи нагледно произходът на Вашето пале. Родословието служи по-нататък за определяне на линиите, с които е подходящо да се развъжда кучето, ако ще се развъжда. То Ви дава достъп до изложби, на които да представите Вашето куче и на които да получите оценка за неговия екстериор. Родословието върви с кученцето, то не се дава по избор. Никой развъдчик няма да Ви попита дали искате кученцето с родословие или без. Родословието е сертификатът за принадлежност, казано на търговски език

ПАСПОРТЪТ

от друга страна, не е официален документ. Това е една книжка, която може да Ви издаде всеки ветеринар, продава се навсякъде. В тази книжка се вписват ваксините и обезпаразитяванията, които са правени на Вашето куче. Не казвам, че не е полезен, но това не е документ, който удостоверява ПРОИЗХОДА на Вашето куче!!!!

Обявите във виртуалното пространство също са една голяма клопка за хората, които не са се занимавали с породата и искат да си вземат малко куче. Имайте предвид, че разликата в цената на родословното (клубното) куче и на това от безумните обяви се дължи точно на направените изследвания, на положените грижи, на платената за заплождането цена, за да се осигури точно тази кръв, която е подходяща според развъдчика и пр. и пр. Не може куче, което е плод на съседско развъждане (аз имам женска, дай ще я размножа с твоя мъжки), да има същите качества, както клубното куче. Не забравяйте, Вие искате лабрадор, а не подобно на лабрадор куче. Много често при неправилно развъждане се губи не само екстериорът на кучето, но и много голяма част от неговия характер. Лабрадорът е много любвеобилен, той никога няма да нападне. Това е порода, която се използва в помощ на хората: за планински спасители, за водачи на слепи хора, за работа с деца аутисти и пр. Помислете си какво би станало, ако се загуби този прекрасен благ нрав. Това би било огромна загуба за породата и вече няма да е това, което Вие търсите, а ще е едно куче, което прилича на лабрадор.

Агенциите, които предлагат внос на всякакви породи кучета, също не са правилният избор. Аз самата мога да Ви разкажа какво преживях. Първият ми лабрадор, който взех, беше през агенция. И аз така като много хора, гледах, гледах и си казах, няма какво да е толкова лошо да се обърна към агенция, та не са магазин, все пак ще ми го доставят по поръчка. Мислех си, че имат връзки с развъдници от различните породи и по този начин внасят малките. НЕ СЕ ЛЪЖЕТЕ!!!! Никой развъдчик, който уважава себе си и кучетата си, няма да ги даде да се продават в магазин или през агенция, всеки иска лично да прецени човекът, който ще се грижи за малкото същество, което той с такава любов е създал. И така заветният ден дойде, аз взех моят малък черен лабрадор, който беше само на 38 дни, нещо което е недопустимо. Кученцето трябва да е най-малко на 45 дни, преди да отиде при новите си стопани. Отидохме на другия ден на ветеринар, купихме паста за обезпаразитяване и изненада, оказа се, че има глисти. Слава богу бързо се оправи. Но за съжаление се оказа, че това не е единственият проблем. Малкият си изглеждаше супер, точно черен лабрадор, какъвто аз исках и така, докато не стигнахме до първата изложба. Оказа се, че бебето има кръстосана захапка, нещо, което се предава генетично и е белег, заради който кучетата трябва да се изключват от развъдна дейност. Е, явно майка му не е имала този късмет и все пак е била заплодена. Ще си кажете, какво толкова, едни зъби. Бихте били прави, ако аз исках някакво куче и го бях взела от улицата, а не бях платила за него, като за куче от развъдник, което да има всички характерни белези на породата.

Както можете да се досетите това беше голям удар за мен, но все още не знаех, че това няма да е най-страшното, което ще му се случи. След въпросната изложба, която беше през лятото, кученцето започна да не се чувства добре. Започна да припада и да вдига висока температура и тогава дойде и страшната новина, че страда от уголемено сърце. 45 дни се борихме за живота му и благодарение на многото грижи, пари и нерви и най-вече на моята упоритост, че не се отказах, малкият вече не е малък и е на цели 3 години. Разбира се, не участва в развъдната дейност на Либралабра, но това не пречи да си го обичам и да си живее с нас.

Тази история е типичен пример за това, което се случва, когато вземете кученце от случайна обява, ферма, магазин или агенция. Вие нямате опит, няма как да забележите, че нещо не е наред, дори и ветеринарите не могат от раз да хваната проблема, особено ако няма симптоматика. Когато установите, че нещо не е наред, вече е късно. Вие сте се привързали към малкото същество и бихте дали мило и драго, за да го спасите и така попадате в един порочен кръг. Тогава се появява и въпросът: Ами ако бях взел от развъдник?!?

Внимавайте!!! Парите, които ще инвестирате в малкото клубно куче не са толкова много на фона на това, което ще си спестите в последствие.

Надявам се информацията да е полезна и да Ви покаже верния път за избор на другар в живота  :–)

Пролет Белчева